asaruazhar

Хайде и аз да напиша няколко реда, за да не ме бие брат ми. :) Книгата действа като шамар в лицето на комунистическата доктрина, извисявайки практическия егоизъм като най- висша и единствена човешка ценност. Прекалено крайните възгледи отнеха доста от красотата на героите, тъй като образите ми се сториха недоизпипани и едностранчиви със своята абсолютна предвидимост. Това, което ми хареса, е идеята за свободата на мисълта, в любовта и изобщо, кара те да се замислиш сериозно над доста експлоатирания в момента въпрос - какво е мястото на всеки един от нас в матрицата и ще можем ли да се погледнем осъзнато и в мир след години. Като абсолютна почитателка на парите, славата и индивидуализма Айн Ранд за съжаление влиза в едно противоречие със себе си и книгата, което според мен е непреодолимо от гледна точка на морал и реалност. Книгата е увлекателна до последните страници, но речта на егоиста накрая ми дойде в повече.. Личното ми мнение за Ранд като човек не е изобщо добро, затова ще го спестя :) Все пак как е възможно човек да не харесва Брамс?!?

2022-11-14 13:31